Един обикновен почивен ден

   Животът с дете може да бъде истински забавен, а когато са повече - купон. Повече за тях... за нас, родителите, остават работата и грижата за тях, и една стаена в сърцата ни гордост. Моите деца са с достатъчно голяма разлика, за да не могат все още да си играят пълноценно едно с друго. Затова пък дъщеря ми си има приятели, с които обича да се събира. За мой късмет аз се разбирам чудесно с майките.
    В този съботен ден нашият татко е за риба и с една от мамите ще се видим на по кафе, а децата ще си поиграят. Отнема ни повече от 30 минути да се подготвим да излезем и още толкова да изминем разстоянието от 200 метра. Шест годишната Сияя решава, че иска да кара бебешка триколка! Сяда на седалката, краката й опират в кормилото и все пак първото, което прави е да сложи колана. Е, как без колан?! Откъдето и да го погледнеш свети червен надпис "ОПАСНОСТ!!!" Седалката е на цели 0,300 МЕТРА от земята, а средната скорост, която развива е 500 МЕТРА/ЧАС! Пътят ни до крайната цел е повече от чудесен. Не е ремонтиран от поне 20 години и дупките създават космическо усещане - все едно си я на Марс, я на Луната, според личното предпочитание. Ама Вие да не си помислите, че от общината нехаят или че няма бюджет. Нищо такова. Това е нов начин за ограничаване на високите скорости в населено място, където живеят деца. Ето, съседната улица я ремонтираха основно и моята приятелка ежедневно се оплаква от скоростта, с която преминават автомобилите. Аз не се оплаквам - при нас трябва да си луд, за да караш с повече от 10км/ч. Докато стигнат ремонтните дейности до нашата улица, не е ясно кое свърши първо: асфалта ли, парите ли, или времето не стигна и минаха местните избори..... Нищо, сега се задават нови избори и може отново да се отдели бюджет за подобряване на инфраструктурата.
   Много се отплеснах, надявам се добихте добра представа за трасето, по което трябва да преминем с бебешка количка и триколка. След като подобаващо закъсняваме и пристигаме по време, когато нормално хората обядват, се настанявам уютно с чаша кафе в едната ръка и с бебе - в другата. Дъщеря ми и двете й приятелки (сестри) се заиграват, ние с майката се отдаваме на приятна раздумка. Не след дълго една от сестрите се приближава до нас и започва любопитно да оглежда Жит. Чувайки част от разговора ни за пробиващите зъби на сина ми, момиченцето се доближава до майка си и тихо я пита:
   - Мамо, всичките му зъби ли са паднали?
Обясняваме й  как бебетата се раждат без зъби. Скоро става време да се прибираме. Интересно защо на връщане се справяме по-добре с придвижването - у дома сме само за 20 мин!
Минава обяд и Жит заспива сладко, сладко. Не го интересува,че трябва да отидем да напазаруваме.Ама и аз съм една оптимистка да очаквам 6-месечното ми бебе да спи в колата. Решавам, докато го чакам ние със Сияя да се приготвим и след като брат й се събуди направо да потегляме. Наближа време татко им да се прибира и отново (за не знам кой път) променяме плановете - ще излезем всички заедно, аз ще обиколя сама по магазините (Урааааа!!! Време за мен!!!), а мъжът ми ще стои с децата в колата. Разбира се, момичето ми има планове, с които да уплътни времето ни. Сияя ме кара да умаля няколко бебешки дрешки за куклата й... Все пак и нейното бебе ще е с нас и трябва да е на топло. В това време Жит се събужда зяпнал като гардже, нетърпелив да бъде накърмен. Нахранвам го, ама да не си помислите, че се храним като по снимките в списанията. Реалната картина е съвсееем различна - Жит е малко капризен и не винаги се храни, докато е гушнат. Предпочита да има пространство да рита, по възможност в корема и краката ми; да се извърта рязко на другата страна, без все още да ме е пуснал. Добре, че още няма зъби, макар всеки момент и тях да чакаме. Докато аз съм легнала на една страна и се боря да опазя гърдите си, Сияя явно изревнува и ми ляга отгоре - играли ли сте някога "Мечка"? Един ляга на земята по корем, а върху него лягат един върху друг останалите играчи. Целта е този, който е най-отдолу да успее да се превърти и събори всички играчи от себе си. Точно в този момент ние представляваме полу-прекатурена мечка.
След тази битка, излизам победител - ЦЯЛА СЪМ, вярно с някоя и друга синина в повече. Мъжът ми вече се е прибрал, изгладнял (пълна мистерия защо не е ял) и припира да излизаме - цял ден сме били вкъщи, как така няма да сме готови?! Бързам да взема Жит и.... усещам позната миризма носеща се от памперса. Когато някой ваш близък с бебе закъснява за среща не бъдете твърде сурови с него. Много вероятно се е разиграл нашият сценарии - таааамън да си помислиш, че си готов за излизане и.... децата заспят; огладнеят внезапно; ожаднеят; свършат една мнооого важна задача в гащите, която не може да бъде пренебрегната; а като поотраснат започват да си губят единия чорап или едната обувка, или пък и двете; Понякога се случва и всичко това наведнъж. Та, надявам се разбирате какъв купон е излизането навън, Към всичко това прибавете и товарене на количка (особено когато ви е необходимо да е ЗДРАВА и ПРОХОДИМА, разбирайте обемиста и тежка) в багажника на колата. Отново вървим с един час закъснение... добре, че този път никой не ни чака (нашият татко взе мъдрото решение да се нахрани, докато преобличам Жит), а до края на работното време остават още 3 часа. Най-накрая всички сме в колата!
Задачите ги изпълнявам със завидна лекота... даже твърде леко (Жит все пак заспа в колата). Започвам да си мисля, че нещо съм забравила. Изброявам: да платя сметките, да напазарувам за домакинството, да купя шапка и очила за плуване на дъщеря ми. Отново изброявам. Всичко е свършено и спокойно се прибираме у дома.
  Настаняваме се удобно на дивана вкъщи и със съпруга ми обсъждаме покупките и има ли останало нещо за докупуване (все пак това съм аз, а на мен много често ми се случва да забравям). Взаимно стигаме до заключението, че този път съм се справила на ниво. В този момент Жит ме ухапва и се сещам, че пак забравих да му взема чесалка за венци от онези, които се слагат във фризера...
  - Много съм тъпа! - възкликвам
  - Да-да-да - сякаш потвърждава Жит.
  - В момента те нацепва - смее мъжът ми.
Аз не вземам под внимание подигравката, а се обръщам към сина си, който е крайно време да започне да мамосва:
   - Кажи маа-мааа.
   - Та-та-та - казва бебето ми, но всъщност в този момент звучи като "тъп-тъп-тъп"
   - Нали знаеш какво казва... "Мама е ....." -не се отказва баща му.
   - Умна! Мама е умна! - довършвам аз, гледайки малкото си дете.
   - Прррррр - изпрухтява Жит в подкрепа на баща си и цялата ме покрива с лиги....



Няма коментари:

Публикуване на коментар