Перфектното семейство

Най-често срещаният съвет по отношение на отглеждането на деца е те да растат в спокойна и здравословна среда. Не трябва да се допуска те да стават свидетели на семейни спорове. Аз съм съгласна само с първата половина от този съвет. Никой нормален човек не може да развива себе си и талантите си под постоянен стрес. Никой не би изградил здравословни взаимоотношения в бъдеще, ако като дете са му всявани страх и недоверие.

Днес обаче ще изразя несъгласие с втората част. Израснала съм в семейство, което е полагало огромни усилия в охлаждането на разгорещяващ се спор. Той е бил потулван още в зародиш и така никога не бях виждала родителите ми да спорят сериозно. Бих казала дори, че в това отношение моето семейство беше перфектно – никакви спорове, никакво споделяне на проблемите, през които са минавали, никакво психическо натоварване, когато са били разочаровани от отношенията с близките си.

Липсата на градивни спорове у дома подсъзнателно ме e изпълвало с лъжовни очаквания. Случвало се е дори изправена пред разгневен опонент да си глътна граматиката или по-лошо да се разрева от гняв и безсилие неспособна да изразя собствената си гледна точка. Разбира се знаех, че няма къща без дим, но когато родителите ми започнаха да спорят открито пред порасналото мен се чувствах излъгана, в началото дори изплашена – как може да си държат такъв тон? Оказа се, че не е нещо ново и успяват до поддържат добри отношения помежду си въпреки различията си.

Както вече посочих за моите родители беше върховна цел ние, децата им, да растем в СПОКОЙНА среда. Дори такава, в която не се коментираха препятствията, пред които са се изправяли като семейство. Опитваха се да ни осигурят всичко, което беше по силите им и което им е липсвало на тях като деца (колко е типично това за всички родители). Даже бих казала, че ни глезеха според възможностите, които имаха. Когато са имали финансови затруднения на нас бегло ни се казваше, че трябва да се съобразяваме с разходите си. Даваха ни се ежедневно джобни и ние трябваше да си правим сметката за наличните средства само за текущия ден – на следващия ден отново имахме своята дажба.

Както всички хора и моите родители са имали пререкания със своите роднини, близки и приятели. Понякога са били разочаровани, понякога обидени, понякога разгневени. На нас отново ни беше спестявано всичко. Навярно не са искали да се чувстваме раздвоени между хората, които обичаме. Реалността се оказва по-различна. Хората са различни с различна ценностна система. Всеки има своята истина. Двама души могат да гледат на дадена ситуация по различни начини, да изказват противоположни тези и въпреки това и двамата да бъдат прави. Лесно е да си го представим – зависи от коя страна гледате цифрата „6“ може да си бъде 6, но може да бъде и 9. Трудното е да го приложим в истинския живот.

Погледнато от днес направих за себе си няколко извода, без да претендирам за тяхната универсалност или правота.

• Спазването винаги на добър и учтив тон е ужасяващо. Особено за порасналите ви деца, пред които сте решили да поспорите. Усещането у наследниците ви е за живот-илюзия. Поддържането на такъв тип семейни отношения също така изисква сериозен самоконтрол и би бил трудно постижим. По-добре би било да дадем възможност на децата да видят, че чрез споровете хората могат да се справят с възникналите разногласия. Нека видят, че много често се налага да се правят компромиси.
• Включване на децата в разпределянето на семейния бюджет – пояснения на следваните правила и приоритети. Оставяне на децата да направят примерен разчет. Осигуряване на седмични джобни, когато децата са достатъчно големи. Да растат децата финансово грамотни е по-важно от страха да не се натоварват излишно.
• Обективни пояснения при конфликти с близки на семейството и възникване на въпроси от страна на децата. Без емоции, обиди, квалификации. Поглед над създалата се ситуация и „от другата страна“. Това би помогнало и на нас да се справим с емоциите, които са ни завладели. Да дадем възможност на децата да приемат, че 6 може да бъде и 9.

В заключение бих искала да поясня, че подкрепям аргументирания спор пред децата, но не оправдавам агресивното и обидно „разрешаване“ на такъв. Не допускайте децата да се намесват в отношенията ви и не ги използвайте/въвличайте в конфликтите си. Нека възпитаваме у децата си уважение към тях самите и останалите, нека развиват/ме своята емоционална интелигентност.