Започнахме новата 2018 г. добре. Не се оплаквам... Но в средата на януари 6-годишната ми дъщеря се разболява (температура, повръщане...). Имам и 3-месечен син... Ужас! Грип! И понеже рядко боледуваме у дома, няма никакви лекарства. Медът и той свършил... Намират се едни самотни таблетки витамин Ц и сироп парацетамол, закупен за всеки случай при ваксинациите на бебо. Трябва да изляза и да купя лекарства... Но имам проблем: моето момиче е болно и никак не искам да я изкарвам навън. Още по-малко пък да събера брата и сестрата в една кола в този момент.....
За щастие роднините живеят буквално на една крачка от нас. Едно обаждане и бабата на мъжа ми откликва. Алелуя! Да живеят бабите, и прабабите и те!
Изчезвам за 60 секунди или малко повече. За мой "късмет" е навалял малко сняг, но достатъчно да ми отвори работа по изчистването му. Влизам в аптеката и купувам билково лекарство за подсилване на имунитета и мурсалски чай. Следваща дестинация - зеленчуковия магазин - мед, джинджифил и плодове. Прибирам се, а дъщеря ми вече е свалила температурата. Браво на нея! Все пак очаквам нова атака от болестта и се развихрям в кухнята - чай, "вълшебна смес" от мед и джинджифил (не питайте как се дава на дете, което не обича мед и люто 😁), разбира се, направих и пилешка супа. Както се казва в една нашумяла наскоро песен "... и всичко е точно!"
Да, ама не! От известно време моето кротко и послушно (това съвсем буквално и сериозно) момиче отказва да яде. Прилагам всякакви трикове, за да я убедя да се храни. Единият от тях включва теорията, че от супите човек става умен. А тя иска да е най-умната. Понякога си мисля, че е... След първия път, когато й разказах за "умните супи" тя ме обвини в лъжа.
- Но защо? - попитах я аз.
- Аз ядох от супата , но не станах по-умна....
Наложи се да разширя теорията и добавих, че само с едно хапване не става. Иска се постоянство.
Сега като е болна, темата с храната е два пъти по-болна. Отивам при нея с широка усмивка и ентусиазирано подхващам:
- Знаеш ли какво съм подготвила специално за теб? Супа. И то каква! Много полезна и ще ти помогне да оздравееш по-бързо.
Тя ме поглежда с надежда.
- И ще стана по-умна?
- Ама разбира се, че ще станеш!
Моята надежда е още по-голяма. Ще да яде! Сипвам доволна супата, обръщам се и.... разстрел.
- Аз месо няма да ям!
Уф! Ами сега?
- Миличка, трябва да се храниш. Имаш нужда от сили, за да оздравееш по-бързо.
Опитвали ли сте като каратист да разбивате тухли? Аз не съм каратист и тухлите разбиват мен. Компромисът е да й сложа само бульон. Изпива го и се започва една тема...
- Мамо, супите в градината не са полезни и не ги ям!
Хлъц. И там гладува...
- Защо не са полезни?
- Защото не ги правят с любов.
- А ти как разбра? Кой ти каза? - я питам аз.
- Нали усещам. Не е вкусно! - възмущава се тя.
- А аз ти готвя вкусно и затова ядеш моите супи, така ли?
- Да! - отдъхвам си. Поне според дъщеря ми готварските ми умения не са пълна нула. Опс. Прибързано заключение - Само, че като забравиш солта, ми е солено и не ги ям!
- Ъъъъ... Как така? - недоумявам аз.
- Така. Аз не знам колко сол да си сложа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар