Моля, не сравнявайте децата!

 Дъщеря ми има проблем с проговарянето. Винаги съм се стараела да не я сравнявам с останалите деца и да следя единствено нейното развитие и напредък. И смятах, че съм се справяла добре. До днес.

Трябва да направим заедно упражнение. Понеже беше болна й дадох няколко дни почивка. Сега не се справя толкова добре, колкото в началото. Това ме изнервя и пред очите си виждам едно прекрасно дете на нейната възраст, което пее песнички. Чудесна е. А мен ме заболява сърцето. Защо моето дете не може? Моя ли е вината? Подозирам, че е моя. И това още повече ме ядосва. А моето мило момиче плаче, защото повишавам тон. Плаша я и тя се разплаква с глас. Идва ми да й посегна и я изпращам в нейната стая.

Две минути на тишина и осъзнавам, че не съм права. Трябва да й се извиня – за високия тон; за това, че тя не носи вина за моите грешки; за това, че си позволих наум да я сравня с нечие друго дете. Да, възможно е то да е проговорило като вундеркинд на 10 месеца, но едва ли е толкова досетливо и грижовно, както моята дъщеря. Едва ли се сеща да донесе чаша мляко на кърмещата си майка си. Едва ли отделя от своите лакомства за майка си и баща си, просто защото знае, че и те ги обичат. Едва ли обгрижва по-малкото си братче с безкрайна любов, едва ли му се възхищава, както само една майка може.

Да, дъщеря ми не е идеална, но не я заменям за никоя друга. И осъзнавам - за мен е СЪВЪРШЕНА.

    Скъпи родители, Вашите деца са уникални и прекрасни. Не правете грешката да ги сравнявате. Няма да намерите никъде две еднакви. Обичайте ги такива, каквито са, защото те правят всичко по силите си, за да се справят с проблемите си и вашите изисквания. Ние сме тук да ги напътстваме и подкрепим, не да ги подкосим.